Рекорден брой съюзници на НАТО, „които се очаква да постигнат целта за разходите за отбрана“
Рекордните 23 държави-членки на НАТО се очаква да постигнат целта за разходите за отбрана на западния военен алианс тази година, каза генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг в понеделник, като войната в Украйна предизвиква безпокойство в световен мащаб.
Приблизителната цифра, обявена от г-н Столтенберг по време на разговор в Wilson Center във Вашингтон, бележи близо четирикратно увеличение от 2021 г. в редиците на 32-те държави-членки на НАТО, срещащи се насоките за разходите за отбрана на алианса.
Само шест нации изпълняваха целта през тази година, преди пълномащабното нахлуване на руския президент Владимир Путин в Украйна.
Страните-членки на НАТО се съгласиха миналата година да харчат най-малко 2% от своя брутен вътрешен продукт за отбрана.
Скокът в разходите отразява притесненията на западните съюзници относно войната в Украйна.
Полша, с повече от 4%, и малката Естония водят Съединените щати тази година по процент от своя БВП, който харчат за отбрана. И двете страни граничат с Русия.
Разходите за отбрана на европейските съюзници и Канада са нараснали с близо 18% само тази година, най-голямото увеличение от десетилетия, според прогнозните данни на НАТО, публикувани в понеделник.
Някои държави също са загрижени за възможното преизбиране на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп, който многократно е характеризирал много съюзници от НАТО като разтоварващи военни разходи на САЩ и каза по време на предизборната си кампания, че няма да защитава членове на НАТО, които не покриват разходите за отбрана цели.
„Смяната на администрациите на САЩ има абсолютно основателна точка да каже, че съюзниците на САЩ харчат твърде малко“, каза г-н Столтенберг пред репортери. „Добрата новина е, че това се променя.
„Европейците правят повече за своята колективна сигурност, отколкото само преди няколко години.“
Посещението на г-н Столтенберг полага основите за това, което се очаква ще бъде ключова среща на върха на лидерите на НАТО във Вашингтон следващия месец. Съюзът за взаимна отбрана нарасна по сила и размер след нахлуването на Русия в Украйна преди две години, като Швеция и Финландия се присъединиха.
Разходите за отбрана на много европейски държави намаляха след разпадането на Съветския съюз през 1991 г. да неутрализира това, което тогава беше основната заплаха за сигурността на Запада.
Но след като Русия превзе Кримския полуостров на Украйна през 2014 г., членовете на НАТО единодушно се съгласиха да изразходват поне 2% от своя БВП за отбрана в рамките на едно десетилетие.
Пълномащабната инвазия, която Владимир Путин започна през 2022 г., подтикна европейските държави, които са на предната линия на война в сърцето на Европа, да налеят повече ресурси за постигане на тази цел.
НАТО членовете досега се съпротивляваха на призивите на украинския президент Володимир Зеленски да приеме страната си в блока, докато войната все още продължава.
Г-н Столтенберг посочи усилията за укрепване на Украйна междувременно. Това включва рационализиране на евентуалния процес на членство на Украйна от НАТО и отделни държави от НАТО, предоставящи актуализирани оръжия и обучение на армията на Украйна, включително САЩ, които й дават F-16 и водят украински пилоти в САЩ за обучение на модерния самолет.
„Идеята е да ги приближим толкова близо до членството, че когато дойде моментът, когато има консенсус, те могат да станат членове веднага“, каза г-н Столтенберг.
Офанзивата на Русия обаче завършва, само приемането на Украйна в алианса ще разубеди г-н Путин да се опита отново в бъдеще да завладее Украйна, каза шефът на НАТО.
„Когато сраженията приключат, членството в НАТО (за Украйна) гарантира, че войната наистина свършва ”, каза той.
Перспективата Украйна да се присъедини към НАТО отдавна е анатема за г-н Путин и това беше една от заявените от него мотиви за превземането на Крим. Миналата седмица той предложи да нареди незабавно прекратяване на огъня, ако Украйна се откаже от плановете си да се присъедини към алианса, предложение, което Украйна отхвърли.
Конференция, проведена през уикенда в Швейцария, беше обявена за първа стъпка към мир и завърши с обеща да работи за разрешаване, но имаше малко конкретни резултати. На него присъстваха предимно западни държави и Русия не беше поканена. Китай се съгласи, а след това Индия, Саудитска Арабия, Южна Африка и Мексико не подписаха окончателния документ на срещата в неделя.
Превъзходните и числено превъзхождащи сили на Киев се борят да удържат по-голямата руска армия, която превзе над парчета територия, след като политическите кавги доведоха до забавяне на доставката на военна помощ от САЩ и Европа.
Украйна изпитва недостиг на войски, боеприпаси и противовъздушна отбрана през последните месеци, докато силите на Кремъл се опитват да осакатят националното електроснабдяване и да пробие фронтовата линия в източните части на страната.
След речта г-н Столтенберг се срещна с президента на САЩ Джо Байдън в Белия дом. Президентът каза, че алиансът е станал „по-голям, по-силен и по-единен, отколкото някога е бил“ по време на управлението на г-н Столтенберг.
Г-н Байдън говореше нежно за г-н Столтенберг, наричайки го „приятел“ и казвайки, че желае г-н Столтенберг, който е генерален секретар на НАТО от 2014 г., може да служи още един мандат, когато настоящият изтече през октомври.
„Заедно възпряхме по-нататъшната руска агресия в Европа“, каза г-н Байдън. „Укрепихме източния фланг на НАТО, давайки да се разбере, че ще защитаваме всеки сантиметър от територията на НАТО.“
Г-н Столтенберг отбеляза, че съюзниците купуват повече военно оборудване от САЩ.
„Така че НАТО е добро за сигурността на САЩ, но НАТО също е добро за работните места в САЩ“, каза той.
